Разтърсване от радостПример

Павел и Сила били бити до посиняване и кръв. Дрехите им били грубо разкъсани и те имали нужда от медицинска помощ. Павел и Сила, тези двама велики Божии мъже, които са пропътували древния свят, проповядвайки благовестието на Исус Христос, били хвърлени в римски затвор и краката им - оковани.

Римският затвор бил място, което почти моментално побърквало хората. Само няколко нощи на това зловонно, непрогледно място били достатъчни, за да загубиш разсъдъка си. Намиращо се дълбоко под земята, мястото воняло на урина и повръщано. Затворниците получавали храна само един път на ден, която се състояла от плесенясал хляб и хладка, но мръсна вода, която преди това била използвана за други ужасни неща.

Всеки път, когато някой пазач носел храна на затворниците ги ритал там, където болката щяла бъде най-силна и контузията най-голяма. Римските затворници трябвало да седят в собствените си екскременти ден след ден до безкрайност. Освен това имало насекоми и паразити, които постоянно пълзели по телата на затворниците. Паяци влизали и излизали от ноздрите на затворника, докато плъхове свободно се разхождали по незащитените части на тялото му.

Около полунощ, когато повечето хора потъвали в отчаяние и депресия, Павел и Сила намерили радост! Те я открили въпреки отвратителната миризма на затвора, в усойната му и влажна безнадеждност. Те открили радостта, докато краката им били оковани в безцелност и в нечистотиите на собственото им съществуване.

Павел и Сила избрали да се покланят на Исус във възможно най-ужасния момент от живота си. Павел и Сила намерили радост! А сега нека те попитам... какво е твоето извинение?!

Като християни, ние имаме отговорност... да... дори свещен дълг... да посрещнем най-лошото, което животът ни поднася, с непоколебима радост!

Когато внезапно в полунощ решиш да избухнеш в откровено поклонение, само внимавай! Небето може да започне да разтърсва основите на живота ти, за да те освободи от обстоятелствата, които те държат в окови.