Не спирай да вярваш, че ще успееш от Джейсън МайерПример

Какво да направиш, когато настоящето те разочарова, а бъдещето те плаши

Разочарованието е разстоянието между това, което очакваме и това, което преживяваме. Този принцип се проявява в пропастта между живота, който сме очаквали да имаме, и живота, който действително имаме. Днес има хиляди книги за самопомощ, които казват на хората как да създадат живота, който искат, но Библията изобщо не говори по този начин. Можеш ли да си представиш да кажеш на хората от преследваната църква да прочетат книга относно това, как да живеят най-добрия си живот? Библията пренасочва погледа ни от настоящото и ни показва пълната картина, за да можем да гледаме с очите на вечността.

„Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас.”(2 Коринтяни 4:17 VBG). Апостол Павел напълно преобърна везните. Той видя страданието, но не падна духом, защото избра да се съсредоточи върху нещата, които са вечни. Тези страдания са „леки“ и „временни“ в сравнение със славата, която е пълна и вечна. Проблемът, с който се сблъскваме, е, че изпитанията ни не изглеждат леки или временни.

Как да се борим с това чувство? Битка е да погледнеш отвъд настоящите страдания и да видиш бъдещата слава. С други думи, имаме нужда от виждане, което може да постави нещата в правилната им перспектива и обхват. Ние не падаме духом, когато страдаме, защото страданието, което изпитваме сега, служи на бъдещата слава, която не можем да видим. Тази вечна перспектива не прави настоящите ни страдания безсмислени, а смислени. Можем да издържим сегашното си страдание в светлината на връзката му с бъдещата ни слава.

Бъдещето ни тук на земята обаче поражда страхове – като си представяме какво бихме направили, ако трябваше да се изправим срещу тях. Къде отиваме със свръхактивно, тревожно сърце и ум? Проблемът не е, че гледаме напред, а че не гледаме докрай. Защо да спреш наполовина в място на несигурност и трудности? Не е грешно да си там, но е грешно да останеш там.

Нашият небесен Баща знае всеки един от дните ни от раждането до смъртта: „Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше. “ (Пс. 139:16 VBG). Прочети го отново. Той е написал вечно заключение за нас, в което всяка глава е по-добра от предишната. 

Признаването на твоето разочарование и страх изисква смелост. Направи това днес в молитва към Господ.