Не спирай да вярваш, че ще успееш от Джейсън МайерПример

Какво да правиш, когато се чувстваш безполезен

Обезсърчението е като слънчеви очила, които правят целия живот да изглежда по-тъмен. Когато сме обезсърчени, ние често вземаме отрицателните си лични размишления и прехвърляме тези мрачни мисли и чувства към Бог. Правим грешното предположение, че „Бог трябва да ме вижда така, както аз се виждам“.

Отдели малко време и прегледай собствените си мисли или вътрешния си диалог. Какви неща си казваш редовно? Помисли дали разговорът ти със себе си включва отрицателни твърдения, като например „Не съм достатъчно умен“. „Така или иначе ще се проваля.“ "Аз съм загубеняк." "Никой никога няма да ме обича." Аз все още съм шокиран от собствения си разговор. Говоря много грубо със себе си, казвайки неща, които никога не бих казал на друг.

Трябва да спрем да насочваме оръжията към себе си и да сверим нашата история с Божията. Можем или да проектираме върху Бог това, което мислим за себе си, или можем да получим от Бог това, което Той казва за нас. 

Къде да отидем, за да проверим погрешните си вярвания и да чуем Божията версия? Пълната история може да бъде намерена в Божието Слово. Защо Бог ни спаси и ни даде нов живот? Този текст отговаря на този въпрос със смела яснота, която разкрива Божието сърце: „Поради голямата любов, с която ни възлюби“ (Ефесяни 2:4). Бог не ни обичаше, защото бяхме прекрасни. Той ни обичаше, защото Бог е любов и ни избра за Свои деца.

Може би ти е трудно да почувстваш факта на Божията любов. Твоята липса на чувства прави ли Божията любов по-малко реална? Библията ни насочва към външното свидетелство за Божията любов, което се намира в кръста на Христос. Римляни 5:8 VBG казва: „Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Не забравяй, че Бог не обичаше теб и мен, защото бяхме прекрасни. Той ни обичаше докато все още бяхме грешници – морално неприемливи. Всеки път когато почувстваш, че ноктите на обезсърчението се забиват в сърцето ти, погледни към кръста и виж неизменната, непоклатима, необратима любов на Бог, когато Исус понесе бремето на греха вместо теб и страда вместо теб. Той беше осъден, за да бъдеш ти приет. В Христос знамето, което се вее високо над теб, казва „няма осъждане” (Римляни 8:1).

Какво ти разкрива твоят разговор/вътрешен диалог? Съвпада ли с начина, по който Бог те вижда?