Започнете оттук | Първи стъпки с ИсусПример

Марк 16 и Лука 24 | Възкръснал

Добре дошли отново, приятели. Днес е голям ден. Разделихме се при кръста. Потвърдиха, че тялото на Исус е мъртво, увиха го в ленен плат и го поставиха в гробница. Изтърколиха един голям камък отпред и поставиха римска стража за всеки случай. Измина един ден. И още един. Юдеите почиваха в съботата и настъпи неделя сутрин.

Действието в Марк 16 започва веднага след изгрев слънце. Някои от жените носят билки на гроба, за да почетат починалия. И се чудят: как ще преместят камъка? Стих 4:

„Жените погледнаха и видяха, че камъкът е отместен, въпреки че беше много голям. Влязоха вътре и видяха един младеж, облечен в бяла роба, който седеше отдясно. Те се слисаха. А той им каза: „Не се удивлявайте! Вие търсите Исус от Назарет, разпънатия, но той възкръсна! Не е тук. Ето мястото, където беше положен. Идете и кажете на учениците му и на Петър: «Той отива в Галилея преди вас. Там ще го видите, точно както ви каза.»“

Стих 8 ни казва, че жените са „обзети от ужас и вълнение.” Нима може да е другояче! Те очакват мъртво тяло и намират жив ангел! И им казва да отидат да известят учениците. Какво означава всичко това?

Беше ли изненада всичко това? Обърнете внимание на последната фраза в стих 7, „точно както ви каза“. Исус говореше за това – той каза на учениците, че трябва да умре и да възкръсне! Но понякога, когато истината е трудна, не се вслушваме. Спомнете си как Петър се опита да разубеди Исус. Те не разбираха. Защо Исус трябваше да умре?

Историята за възкресението е отразена и в четирите евангелия и всеки автор споделя различни части от този ден. Така че нека да се прехвърлим на разказа на Лука, за да ни помогне той да отговорим на този въпрос. Лука 24:13:

„Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус – село на около дванадесет километра от Ерусалим. Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало. И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях. Те го видяха, но не можаха да го разпознаят. Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“

Историята, която следва, е феноменална. Двама ученици вървят заедно, съкрушени и объркани, защото Исус беше мъртъв. Те просто не могат да го проумеят. Един непознат се присъединява към тях - и ги пита за какво говорят. И те му разказват за Исус, „който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората.” Но той беше разпънат на кръст. Той умря. Стих 21 ни казва,

„ А ние се надявахме, че той е този…“

Надявахме се. Но те му казват и новината, която са получили от някои от жените, които са отишли до гроба. И сега не знаят какво да мислят. И през цялото това време те не знаят, че говорят с Исус! В стих 25:

„Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците! Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“ И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.“

Това е прекрасно. Исус им откри посланието на живота и премина през цялата Библия, за да им покаже – че винаги всичко е водило до кръста и възкресението. Месията трябваше да умре. Защо?

Този въпрос ни връща към същността на въпроса: любовта. Бог ни обича.

„Ето как можем да познаем истинската любов: Исус даде живота си за нас.“ (1 Йоан 3:16).

Исус трябваше да умре, защото ни обича. Той умря, за да ни бъде простено. Римляни го обясняват по следния начин:

„Заплатата за греха е смърт“ (Римляни 6:23).

Това означава, че всички наши грехове срещу Бог заслужават смърт. Той ни даде живот, ние злоупотребихме с него и справедливото наказание е смърт. Но Бог ни обича. Той ни обича толкова много, че даде своя единствен Син да заеме нашето място. На кръста Исус – който никога не съгреши – пое целия ни грях, плати пълната цена и умря вместо нас.

Но смъртта не беше краят. Исус дойде да победи смъртта. И Бог го възкреси. И силата, която възкреси Исус от мъртвите, е същата сила, която възкресява и нас. Исус ни прави нови. Старото го няма, новото е тук.

И помислете за времевия елемент. Исус умря за нас докато бяхме грешници (Римляни 5:8). Той не чакаше да станем добри. Той ни обичаше в най-лошия ни момент – когато бяхме негови врагове. Това е невероятна любов.

Това - тази феноменална саможертва, тази невъобразима любов - това променя всичко. Това е надежда. Надежда за всеки. Тази любов преобразява хората. Тези хора, за които ти говорих - които обичат със саможертва - те не винаги са били такива. Но любовта, която държеше Исус на кръста и силата, която го възкреси него от мъртвите, са живи и действат и днес. И когато се докоснат до нечий живот - това е нещо превъзходно.

Как да изживеем това днес? Прочетете Лука 24 и ще се срещнем отново тук за Колосяни.

За размисъл и дискусия

• Защо трябваше Исус да умре на кръста?
• Римляни 5:8 казва, че Бог показа своята любов към нас в това: докато бяхме още грешници, Исус умря за нас. Какво означава тази любов за вас?
• Римляни 8:11 казва, че същият Дух, който възкреси Исус от мъртвите, ще ви даде нов живот. Виждали ли сте доказателства за това в живота си?