Пет измерения на Божията любовПример

Любовта към себе си

Драскала ли те е котка? Да? А порязвал ли си се на хартия? Тогава знаеш какво е чувството. Със сигурност не умираш, но боли сякаш, че си „отиваш“, нали? Знаем, че има някои жизненоважни органи или части на тялото, които трябва да се пазят по-внимателно от наранявания, но по принцип няма да се притесним от порязване на пръста или синина на коляното. Тогава каква е причината да ни боли, дори когато си причиним някаква незначителна вреда и то на не толкова опасно място? Защо Господ ни е направил да изпитваме болка както на ръката, така и на главата. Отговорът се крие в единството.

Нашето тяло е единство от клетки, тъкани и органи. Съставено е от отделни части със своя собствена функция. Ако част от тялото е наранена и нейната цялост е накърнена или застрашена, цялото тяло го усеща и страда от това. Така действа вроденият ни инстинкт за самосъхранение. Същият е принципът и в духовната реалност. Ти и аз, ние сме части на Тялото, части на Църквата. Ако аз страдам, ако аз не съм добре, ако аз не приемам тялото си - себе си - това не е висша форма на духовност и смирение. Това е отворена рана в тялото. 

Идеята, че човек може и трябва да обича себе си, звучи почти еретично за повечето християни. Това значи ли, че е в реда на нещата да съм егоист? 

Има две важни подробности, които променят цялата концепция за любовта към себе си. Тялото, на което сме настойници, първо - то не е наше и второ - то е част от нещо много по-голямо от нас. Казва се, че сме „храм на Живия Бог“, че сме „части на Христовото тяло“ и че сме само попечители на себе си, а не собственици. Грижата и любовта към нещо, което ти е поверено, се нарича вярност.

Въпроси към теб:

• Каква е разликата между това да обичаш (приемаш) себе си и да бъдеш егоист?
• Как негативното отношение към теб вреди на останалите?
• Кое е по-важно - какво ти мислиш за себе си или какво Бог мисли за теб?