Йона - Обичай трудния за обичанеПример

Четем: Йона 3:7-8

За размисъл: Притчи 28:13

Народът на Ниневия предприел правилните стъпки на покаяние, те признали греховете и злините си и успели "да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им" (ст. 8). Щом разберем, че вършим нещо погрешно, трябва да се обърнем и да се покаем. Притчи 28:13 казва: "Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост." Още от дните на Адам и Ева човешкият инстинкт ни води да крием греховете си. Нашата съвест ни кара да се срамуваме от греха и затова се стараем другите да не го видят. Понякога дори си мислим, че можем да го скрием от Бога. Всъщност, този инстинкт да крием греха може само да ни навреди. Когато се крием, не сме искрени пред Бога. Пътят към приемането на Божията милост е да изповядаме и да изоставим греха.

Изповедта трябва да бъде откровена и пряма, специфична. "Ако съм допуснал някакви грешки, съжалявам", това не е изповед на грях, това са заобикалки и криене. Съгрешил си в дадено нещо -  изповядай го! 

Изповедта трябва да бъде задълбочена. “Някои изповеди не са сериозни. Те са твърде общи. Не се отправят към засегнатите лица. И се пренебрегва необходимостта от възстановяване на това, с което сме ощетили другия. Или не се споменава дори, че грехът ще бъде изоставен. Това не е покаяние, а стремеж към психологическо облекчение." (Oр)

Изповедта трябва да бъде честна и почтена. Ако нямаме намерение да се борим с греха, то нашата изповед е повърхностна и това е по-скоро подигравка с Бога.

Как изповядваш греховете си? Дали си откровен и директен, задълбочен и честен пред Бога? Не бързай с тази част от молитвата. Трябва да изповядаме греховете си, ако искаме нашите отношения с Бога да се развиват и да дават плод.

О, Господи, помогни ми да бъда честен с Теб и със себе си. Помогни ми да изповядам всичките Си грехове и очисти сърцето ми. В Името на Исус, aмин.