Избран: Припомняй си Евангелието всеки денПример

Едва не изпуснах книгата, когато прочетох превода на Дейвид Бентли Харт за думата "благословен" в Библията. Известният учен говори за това как тази дума е изгубила своето значение в нашата култура. Повече или по-малко тя се използва като "щастлив" или "късметлия". Вместо това Харт спори, че истинското значение би трябвало да е много по-близо до думата "блажен" или "в състояние на безмерно щастие".

Това е, което Бог е направил за нас в Евангелието - дал ни е всяко вечно благословение, което бихме могли да си представим, дотолкова, че да бъдем изпълнени с блаженство!

Изборът, който правим всеки ден, ежедневната борба, която водим и всекидневното ни изпитание са свързани с това дали да помним, осъзнаваме и живеем в тази реалност или не.

И това не се основава на обстоятелства. Изобщо. Един младеж, Меиша, ме научи на това по начин, който никога няма да забравя.

Меиша беше бежанец от страна, разкъсвана от война. Селото му и всичко, което някога е познавал, били разрушени от потисническата армия, а той бил принуден да бъде хамалин, пренасяйки провизиите на някой войник през дъждовната джунгла, докато към него било насочено дулото на пистолет. Също както по времето на Исус, когато римските войници принуждавали хората да носят снаряжението им по цяла миля.

Веднъж един войник насочил оръжието си към Меиша и го принудил да обезвреди пехотна мина. Тя избухнала и Меиша за миг изгубил двете си ръце и двете си очи. Изоставили го, мислейки го за мъртъв, но не бил.

Преди няколко години някой бил споделил с него историята на страдащия Спасител. Той се идентифицирал с един Бог, който познавал болката му. Животът му бил славно преобразен.

Меиша толкова блажено се вълнува за Евангелието, че дори е намерил хора, които да го водят от един бежански лагер на друг, за да може да споделя Благата вест с онези, които не са чули за Исус.

Радостта на Меиша е заразителна. Той е далеч по-щастлив от повечето хора, които могат да виждат, имат две ръце и не живеят оцелявайки в мизерията на бежански лагер. Радостта му извира от благодарността му за кръста. Меиша знае, че скоро ще бъде с Христос завинаги.

Меиша постига всичко това, като разпръсква блаженството на Благовестието в центъра на бежанския лагер. Той олицетворява това, което апостол Павел пише, като казва: "Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас" (2 Коринтяни 4:17).