Избран: Припомняй си Евангелието всеки денПример

Един от основните начини, по които възпитаваме душите си да обичат Господ, е като им проповядваме Евангелието. Колкото повече душата ти вижда кръста на Исус, толкова повече благодарност и възхищение ще струят от теб. Хората са устроени да реагират така на жертвата. А би било трудно да си представим по-голяма жертва от тази, която Исус е направил.

Ако пътуваш по света, една фраза, която звучи универсално почти във всяка култура, е познатият стих от Псалм 103:1: "Благославяй, душе моя, Господа."

Нека да я изследваме. Давид упражнява душата си, като й проповядва. Той й казва как да се чувства и да реагира на Евангелието: "Душе моя, благославяй Господа", независимо дали искаш или не. Той не просто изпява красив стих, а говори на себе си, предизвиквайки душата си да действа. Писанието описва този навик, казвайки: "Давид се укрепи в Господа, своя Бог." (1 Царе 30:6)

Това наистина е едно изгубено изкуство на християнството - една красива практика. Вместо да се осланяш на моментното си настроение, непостоянната култура, хората около теб или дори още по-трагично - на социалните медии, погледни душата си право в очите и й кажи да гледа към кръста и възкресението. Заповядай й да пие от благостта на Христос, чиито наранени рамене понесоха тежестта на твоя грях.

Понякога трябва буквално насила да накараш душата си да гледа. Йоан Кръстител извиква към вселената: "Ето!" или "Трябва да видите!" Той казва: "Ето, Божият Агнец, Който носи греха на света!" (Йоан 1:29) Това е заповед за всеки ден. Трябва да гледаме! Погледни към кръста, където Исус е пострадал неимоверно за грях, който никога не е извършвал, така че ти да можеш да се възрадваш премного в праведността, която никога не си заслужавал.

Евангелието се превръща в ежедневна храна за душите ни, която укрепва сърцата ни. Много по-трудно е да се оплакваме, самосъжаляваме или да бъдем изпълнени с безпокойство, когато душите ни виждат кръвта да се стича по издраното от тръните лице на Христос. Благодарност естествено се заражда в сърцата ни, когато правим това през целия ден.