Всяка стъпка до пристиганетоПример

Имало едно време

„Имало едно време“ е начинът, по който започват всички добри истории. Това е и начинът, по който християните се справят с въпроса „Важен ли е животът ми?“ В една история всеки герой е важен. Всеки човек има значение. Затова казваме „Имало едно време“ и следваме с нашата вяра и нашето съмнение, с нашето послушание и нашето непокорство, с нашето поклонение и нашето безразличие. Всичко това и повече е част от една история – история, която означава нещо. 

Не всички истории са за герои. Не всички истории са епични приключения. Имаме героични истории – тези на Йосиф и Мойсей, Давид и Павел. Но има и истории като тази за Ноемин, Рут и Вооз. Тук действието е много ежедневно. Но всички тези ежедневни действия — преселването, лоялността на Рут към Ноемин, добротата на Вооз към Рут, вниманието към Закона — всички тези подробности са част от история, която е подсюжет във великата история на Божието спасение. Историята, която означава нещо — и също така означава всичко. 

Ноемин влиза в тази история, като се оплаква. Тя е преживяла загуба, горчиво се е оплакала от това, накарала е нейното нещастие да бъде взето на сериозно от разказвача и формулирано в оплакване към Бог. Тези стихове са формулирани по такъв начин, че тя е представена като ищец пред Бога. Този стил на оплакване, въведен в правна форма, е бил използван и от Еремия, който е участвал в дело и насрещно дело между Бог и хората. Той е събрал оплакванията на хората и ги е поставил като съдебен иск към Бог; обвинението е било, че Бог не е успял да бъде справедлив и честен. 

Въпреки че изглежда нечестиво, дори богохулно да се говори по този начин с Бог, очевидния факт е, че е напълно библейски. Като слушаме оплакванията си един на друг и ги формулираме към Бог, ние си помагаме един на друг да влезем в историята. Не е нужно винаги да сме на страната на Бог и да го защитаваме. Има моменти, когато нашата библейска позиция е на страната на ищеца. Като е било взето на сериозно – не отхвърлено, не смекчено, не одухотворено – оплакването на Ноемин е станало част от историята. Празнотата на нейния живот е била вплетена в сюжета, в процеса и в повода за демонстриране на Божието провидение. 

Колебаеш ли се да изкажеш оплакванията си към Бог? Как историята на Ноемин може да те насочи да говориш с Бог с по-голяма откровеност?