Надежда в мракаПример

Надявай се!

Живата надежда ни позволява да изпитваме и радост, и тъга. Нашата жива надежда е наследство, постигнато от Христа вместо нас.

- Тим Келър

Книгата на Авакум завършва с неговата молитва: " Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините." (Авакум 3:19 VBG).

Като се замислиш за това какво знаеше пророкът, че го очаква, абсолютната му надежда е смайваща. "И да не цъфти смокинята, и да няма животни в оборите, пак Господ е в святия си храм. Даже и всичко да стане по-зле преди да се оправи, чакай Него, Земьо. Праведният ще живее чрез вяра. Божието Слово ще бъде истинно. Аз пак ще намеря сила и надежда в Господа, моя Бог, и пак Той ме води до нови височини."

Авакум се бори с въпроси, прие реалността, довери се въпреки всичко и намери своята надежда в Бог. Дори и да не вземеш нищо друго от този библейски план, аз се надявам да запомниш поне какво значи името на Авакум: Да се бориш. И да приемеш.

Едновременно и двете.

Спомням си как най-малката ми дъщеря Джой, като беше на 4 години, си играеше на въжената линия в задния двор на приятели. Понеже тя беше твърде малка, не успя да се предпази от сблъсъка в дървото накрая на въжето, тя си размаза лицето право в дебелия дънер. Все още чувам това тряс! Тя се свлече на земята, окървавена и в безсъзнание.

Бах паникьосан, но намерих пулс, макар и не толкова силен, колкото ми се искаше. Закарахме я бързо до Спешното и лекарите започнаха да правят тестове. След като дойде в съзнание, те се опитаха да зашият дълбоката рана на брадичката й. Но Джой изобщо не беше съгласна.

Наложи се да я държа, за да стои мирно.

Бях я притиснал така, че да не мърда нито тялото, нито главата си, докато лекарят внимателно почисти и зашие порязванията ѝ. Тя ридаеше: " - Тате, какво става? Моля те пусни ме! Накарай ги да спрат! Искам да си играя! Моля те! Искам само да си играя! Моля те, не им позволявай да ме нараняват!" Аз обаче знаех, че ако искам да оздравее, тя трябва да премине през това.

Понякога Бог ни държи по същия начин, знаейки какво ще трябва да изтърпим, за да оздравеем напълно.

Ние се противопоставяме и приемаме, едновременно и двете.

Все пак в Неговите ръце винаги има надежда.

Моли се: Боже, благодаря ти, че ме държиш здраво. Благодаря, че ме лекуваш. Благодаря Ти за надеждата.