Надежда в мракаПример

Помни!

Ако си мислиш, че Бог те е забравил, то тогава ти си забравил кой е Бог.

- Анонимен

Когато съм в долината, понякога просто имам нужда да си спомня. Обръщам се към този Бог, за когото знам какъв е.

Трета глава на Авакум започва като хвалебствена песен, която признава трудностите на живота, но все пак помни всичко, което Бог е направил. Това е друга стъпка, при това доста голяма, в пътуването водещо извън долината.

Авакум се моли: "ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта." (Авакум 3:2 BGV).

Помня, когато бях в колежа и бях изгубен повече, отколкото можеш да си представиш, как извиках към Исус, питайки го - не, по-скоро предизвиквайки го - Ако си истински и ако си там някъде, направи нещо. Аз паднах на колене, а когато се изправих, бях съвсем различен човек.

Помня също и как Бог доведе Ейми в живота ми. Аз я ценя високо и знам, че тя бе дар от Бог и продължава да бъде.

Помня и още, когато се роди дъщеря ни Кейти и как, когато беше на три години, Кейти попадна в отровен бръшлян и се оказа покрита с обриви от глава до пети. Преди да си легне през онази вечер, тя ми каза: - Тате, Исус ще ме излекува, защото аз се помолих. Спомням си как си мислех - "Уау, това е много мило. Само не знам какво ще правим ако утре все още има обрив." На следващата сутрин Кейти се втурна в нашата стая чисто гола, крещейки изпълнена с радост: - Виж, виж! Той ме излекува!

Обривът наистина беше напълно изчистен.

Помня времето, когато с Ейми бяхме млади и тъкмо започвахме нашето служение, тогава нямахме никакви пари. Ние се молихме заедно: - Боже, не знаем от къде ще дойде храната ни утре. На следващия ден получихме чек за възстановяване на данъци в пощата си.

И така - какво правиш, когато си в долината? Спомняш си делата на Бог.

И се осмеляваш да вярваш, че каквото е вършил преди, Той ще го върши отново.

Моли се: Боже, аз си спомням, когато ...