Разпознаване на Божия глас // Научи се да се срещаш с НегоПример

Как да бъдеш безстрашен (насред своята болка)

Свети Душе в нас, това е, което чухме от Теб:

Знам, че каквото е казано, е трудно да бъде чуто. Знам, че сърцето те заболя, когато го чу. Направих сърцето ти меко. Ако те боли, когато пронизващите думи идват, това не е лошо. Показва, че сърцето ти не е закоравяло; показва, че си ме допуснал вътре; показва, че си ми позволил да остана.

Позволи ми да остана.

Но какво да правиш с болката? Какво да направиш, когато ситуацията е същата, пак и пак? Какво да направиш, когато усещаш, че нищо не се подобрява, когато си убеден, че си заседнал и се чувстваш сякаш никога няма да има промяна? "Сега какво?" казваш. "Как да продължа?" пледираш.

Знам, че си объркан. Искаш ситуацията да бъде поправена - и е добре да дойдеш при Мен, да поискаш помощ. Но слушай сега, дете. Когато болката дойде, трябва да се държиш здраво за Мен. Запомни, че не трябва да се гмурнеш напред, в непозната територия, без да знаеш по кой път да поемеш.

Обърни се. Обърни се, мое дете. Аз съм точно тук. 

Обърни се. Обърни се, мое дете. Аз съм точно тук.

Обичам те, ти знаеш. И това е тази любов, която ще ти помогне да държиш погледа си върху Мен. Тук може да няма лесно решение - можеш ли да си представиш? Може да няма внезапна промяна в тази ситуация... И това всъщност може да е добре. 

Съгласен ли си с това?

Съжалявам, че си наранен. Но аз се грижа за сърцето ти. Позволи ми да се погрижа за сърцето ти. Предай ми това. По-малко се безпокой за разрешението с този човек и се фокусирай първо върху това къде съм Аз в момента, когато се случи конфронтацията следващия път. Практикувай да ме търсиш, когато отново им говориш. Направи го на момента, а не след това. Практикувай да се ослушваш за Мен, когато се чудиш какво да кажеш. Направи го в момента, когато се сблъскате отново. Аз съм с Теб, Святия Дух в теб. 

Обичам те, безстрашни.

Упражнение:

Как продължаваме напред? Когато боли? Когато един аргумент е сякаш по-голям от друг... Когато някой ни нарани... Когато сме казали неща, които не сме искали... или неща, които сме искали да кажем, но съжаляваме... Когато думите са порязали дълбоко... Когато се борим да простим... да простим на себе си или на друг. 

Как знаем какво да направим след това... какво да кажем?

Как оставаме в отношения - и намираме воля и кураж да обичаме - когато сме объркани... изморени... страхуваме се какво може да следва?

Това са добри въпроси... важни въпроси. Но по-големият въпрос е този: Как да се предпазим от закоравяване на нашите сърца? Защото наистина е лесно да влезем в режим на преживяване, да вземем контрола и да се защитаваме, да затворим сърцата си за болката, да ги затворим за Бог.

Но точно тогава е времето, когато наистина се нуждаем от Него най-много.

Нека се обърнем към Бог точно сега. Заедно нека се доверим на Неговата добрина, Неговата сила, Неговата способност, Неговото желание да се намеси. Нека да отворим нашите сърца и да го помолим да ги пази, вместо да се опитваме да направим всичко сами. Нека да Му предадем тази ситуация. Да я пуснем напълно - всичката болка, цялото объркване; целия хаос, цялата обида.

Подай Му ги. И чакай. Чакай за Неговия отговор. Гледай и слушай какво прави Исус. Защото Неговият отговор е това, което чакаме. Той е онова, от което се нуждаем сега.

Исусе, обичам Те. Доверявам Ти се. Ти Си повече от способен да се справиш с тази болка. Ти Си мил. Ти Си мъдър и добър. Ти ме обичаш. Ти ме познаваш по-добре, отколкото аз се познавам. Ти искаш това, което е най-добро за мен. За това Ти се доверявам. Доверявам се на Твоите решения. Доверявам се на Твоя път. Ослушвам се за него сега. И за това, помогни ми да Те видя, помогни ми да видя Твоя път, и ми помогни да държа сърцето си отворено...

Слушай подкаста Rush и срещни Святия Дух в твоя съвременен живот.