Разпознаване на Божия глас // Научи се да се срещаш с НегоПример

Как се движи вятърът (и носи мир)

Свети Дух в нас, ето какво чухме за теб:

Чувал си моят глас и преди. Ти ме познаваше преди да разбираш, че съм аз. Беше глас на утеха, когато беше уплашен, глас на увереност, когато беше притеснен. Беше балсам за рана, думи, които не бяха думи - присъствие, глас, който беше част от теб. Как да не откликнеш на вятъра, който духа по лицето ти? Как да не усетиш диханието на любовта върху кожата си?

Аз съм гласът в тишината и гласът в песента. Аз съм гласът на спокойствието и гласът на бурята. Привдигам уморените и подкрепям онези, които вървят напред, докато гледат лицето ми. Ръцете им са отворени, докато вървят. Те могат да се изкачват и да устояват.

Защото животът не носи унищожение на сърцето ти. Не, това не е възможно. Това, което носи болка, сълзи, опустошение, е тъмнината разпръскваща хаос, но мирът тепърва предстои. Моят Син носи мир. Вятърът покрива земята. Защото е необходимо повече смелост, повече увереност, повече упорита работа, за да дойде мир. Вятърът, който чувстваш и следваш, носи със себе си съставките на мира. Сине, дъще, познаваш ме. Можеш да носиш мир – на себе си, на другите, на своя свят – защото можеш да откликнеш на това, което е по-истинско от всичко друго, което можеш да видиш.

Усетил си вятъра. Усетил си диханието на Духа ми в теб. Ти си се вслушвал в него, знаейки, че Той е помощникът, водачът. Искам да ти помогна да ме познаваш повече сега. Искам да увелича желанието ти за повече от мен. Но оставям това на теб. Оставям те да помислиш дали искаш да задълбочиш любовта си към мен. Защото вятърът се променя, но не те напуска. Вятърът те повдига и носи, ако му позволиш.

Има работа, която трябва да бъде извършена. Има избор, който трябва да бъде направен - дали да да вървиш напред, по-навътре към място, където мога да ти покажа повече от това кой съм аз. Двамата сме заедно, разбираш ли? Сега си тук, с мен, душата ти е жива чрез моя дух в теб. И ти растеш. Расте любовта ти, доверието ти и упованието ти в мен. Всеки твой избор да ме чуеш. Всеки твой избор да достигнеш до мен. Всяко предаване с отворени ръце и отворено сърце, и ходене, да ходене. Изкачваш се, вървиш, предаваш се и усещаш вятъра върху лицето си, който шепне в душата ти.

Познаваш ме. Познаваш ме. Искам да ме познаваш повече.

Упражнение:

Отчаяно се нуждаем от малко мир, нали?

Мирът е толкова оскъден в наши дни, в този натоварен наш живот, с темпото на нашия свят.

Но ето нещо за мира. . . не можем да го търсим и постигнем сами. Не можем сами да изработим и постигнем мир. Не това е мирът, от който се нуждаем. Това не е истинският мир. . . в нашите сърца. Това просто не работи така, независимо какво пише в книгите за самопомощ.

И така, нека да погледнем срещу общоприетото и да използваме различен подход.

Нека . . . вместо да търсим самия мир. . . търсим повече от Бог. Нека да се научим да получаваме повече от Бог, така че неговият мир да стане нашия мир. . . в разгара на нашата заетост.

Да се съсредоточим върху усещането и разпознаването на Светия Дух, движещ се през нас днес, Божието дихание в нас.

И така, имаме избор. Имаш избор.

Върви напред. Или остани там където си. Иди по-дълбоко. Или остани там, където е безопасно.

Или избираш да се бориш да запазиш контрол.

Във всеки момент ти избираш. . . . да предоставиш себе си на Него, на себе си, или не.

Замълчи за няколко минути и насочи сърцето и ума си към Бог. Начинът, по който Той ти говори сега, може да не е това, което си очаквал. . . В крайна сметка Той е пълен с изненади и това, както винаги, е само началото. . .

„Вятърът те повдига и те носи, ако му позволиш.“

Исусе, ела. . .