Доказателсва за възкресението на ХристосПример

Библейски основания за възкресението

Според Библията цялата истина за християнството и Христос се крепи единствено на телесното възкресение на Христос. До такава степен, че апостол Павел, докато пише до църквата в Коринт, твърди, “и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра. (1 Кор. 15:14). С други думи, това, което Павел недиректно казва, е, че ако Той не е възкръснал, тогава християнството е напълно неистинно! Но ако го е направил, тогава събитието е от голямо значение за цялата човешка история. Д-р Гари Р. Хабермас, един от водещите световни експерти по доказателствата за възкресението на Исус, предлага три линии на разсъждение въз основа на Писанието и те са както следва:

1. Библейски доказателства въз основа на 1 Коринтяни 15: Две важни характеристики относно 1 Коринтяни 15 трябва да бъдат споменати, когато става дума за доказателствата, които те предлагат относно „появите на Исус след възкресението“ (1 Коринтяни 15:4-8). Първо, факт е, че това е един от „най-ранните доклади“ за възкресението, дори много по-ранен от евангелията. Второ, той предоставя именно разказите на „очевидци“. Всъщност Павел записва тези разкази през 54-57 г. сл. Хр., т.е. само 25 години след разпъването на Христос. Този кратък период от време между настъпването на събитието и записването му демонстрира достоверността на „докладите на очевидците“, тъй като изключва възможността каквито и да било легенди да покварят доклада. Освен това днес ние вярваме дори на разкази на очевидци за събития с много по-дълъг период на записване.
2. Достоверността на свидетелството на Апостол Павел: Два важни факта относно Апостола говорят за неговата автентичност или достоверност. Първо, смята се, че обръщането на Павел към вярата се е случило в рамките на период от време от една до две години след разпъването на Христос. Освен това относително краткият период от време, който съществува между действителното настъпване на събитието (т.е. възкресението на Христос) и записването на разказа, е от значение, имайки предвид как стоят нещата с „древната история“. Второ, трябва да се вземе предвид това, че Павел не просто говори за различните хора, които са били очевидци, но че самият той е очевидец на възкръсналия Христос (1 Кор. 15:8). Това доказателство става още по-важно, когато се вземе предвид фактът, че Павел, който по-рано бил известен като Савел, бил „скептик“, който не само се съмнявал в истинността на християнството, но и яростно преследвал неговите последователи.
3. Надеждността на свидетелските разкази на учениците:
4. Фактът, че учениците наистина били трансформирани до степен, в която били готови да свидетелстват с риск да загубят живота си. Някой някога е написал, „Човек може да е готов да умре за това, което вярва, че е истина, но никога не би умрял за това, което знае, че е лъжа“

Когато се съберат заедно тези три причини образуват силна библейска основа, която може да ни помогне да стигнем до категоричното заключение, че Исус Христос наистина е възкръснал от мъртвите.