Псалми 90:1-12
Псалми 90:1-12 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
Псалми 90:1-12 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги. Още преди да се появят планините, Ти сътвори земята и света; от вечност и завинаги си Бог. Ти превръщаш човека в прах, като казваш: „Върнете се, хора!“ Защото в Твоите очи хиляда години преминават като един ден, като една нощна стража. Отнасяш ги като порой и те отминават като сън, като трева, поникнала сутрин. Сутрин никне и цъфти, вечер вехне и съхне. И ето Твоят гняв ще ни грабне и чрез Своята ярост ще ни погубиш. Ти постави нашите беззакония пред Себе Си, скритите дела са пред светлината на Твоето лице, защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв, годините ни преминаха като въздишка. Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма крепкост – осемдесет, и най-доброто време от тях е страдание и болест; бързо отминават и след това изчезваме. Кой познава силата на Твоя гняв и в страха пред Тебе – Твоята ярост? Научи ни така да броим дните си, че да станем мъдри.
Псалми 90:1-12 Верен (VBG)
(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
Псалми 90:1-12 Ревизиран (BG1940)
(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род, Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог. Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада. Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража. Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства; Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва. Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени. Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си, Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме. Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.