Псалми 90:1-12

(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения. Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог. Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове! Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража. Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне. Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва, защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти. Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме. Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб? Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.