Псалми 90:1-12

Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.