Псалми 78:40-72
Псалми 78:40-72 Ревизиран (BG1940)
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна, Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев! Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника, Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис, И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият; <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха, И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци; <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им, И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии; <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, - Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им; <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама, А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята, И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри; <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби, И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена. Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му, Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък. Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля, Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците, И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си. Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни. Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха. Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика; И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване. При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра; Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби. Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги. Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете; Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля. Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Псалми 78:40-72 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.
Псалми 78:40-72 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя? И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев. Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника, когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си. Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води; изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват; даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците; лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана; добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии. Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото. Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор; порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам; а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята. Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето; и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила. И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри. Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му; отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък; огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му. Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил, като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората; и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце. Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство. Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му. Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват. Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино; отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги. И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем, а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше. И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги. Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете; отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил. И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.
Псалми 78:40-72 Верен (VBG)
Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. Порази лозята им с град и черниците им – със слана. Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му, а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.