Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
Как порази с град лозята им
и със светкавици – черниците им,
и предаде на град добитъка им
и стадата им – на мълнии;
как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на нещастието, –
изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им – в шатрите на Хама,
а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
Приложение Библията
Bible App for Kids
