Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. Порази лозята им с град и черниците им – със слана. Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му, а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.