Притчи 19:1-14
Притчи 19:1-14 Ревизиран (BG1940)
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен. Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>. Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа. Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне. Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма. Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници. Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление. Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
Притчи 19:1-14 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен. Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си. Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа. Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие. Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. Всичките братя на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма. Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине. Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко – на слуга да властва над началници. Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление. Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.
Притчи 19:1-14 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
По-добре сиромах, който води непорочен живот, отколкото човек с лъжлива уста, при това и глупав. Желание без знание е нещо недобро и който бърза с краката си, се препъва. Глупостта на човека изкривява пътя му; сърцето на такъв безумец негодува даже против Господа. Богатството привлича много приятели, а сиромаха го напуска и единственият му приятел. Лъжесвидетелят няма да остане ненаказан и който говори лъжа, няма да се спаси от възмездие. Мнозина търсят благоволението на големците и всеки иска да е приятел на щедрия човек. Сиромахът е мразен от всичките си братя по плът, приятелите му странят от него още повече. Той тича след тях, за да поговори, но и това не постига. Който придобива разум, обича живота си; който спазва благоразумие, намира добро. Лъжесвидетелят няма да остане без наказание и който говори лъжа, ще загине. Разкошът не подхожда на глупеца, още повече на роба – властване над князе. Благоразумието прави човека дълготърпелив и най-достойното за него е да бъде снизходителен към грешките. Гневът на царя е като рев на млад лъв, а благоволението му – като роса по тревата. Глупавият син е нещастие за баща си и свадливата жена е като неспирно течащ улук. Къщата и имотът са наследство от родителите, а благоразумната жена е от Господа.
Притчи 19:1-14 Верен (VBG)
По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен. Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва. Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. Богатството привлича много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избегне наказание. Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци. Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма. Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине. Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко – на слуга да властва над князе. Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки. Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук. Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА.
Притчи 19:1-14 Ревизиран (BG1940)
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен. Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>. Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа. Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне. Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма. Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници. Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление. Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.