Притчи 19:1-14

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен. Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си. Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа. Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие. Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. Всичките братя на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма. Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине. Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко – на слуга да властва над началници. Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление. Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.