Притчи 19:1-14

По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен. Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва. Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. Богатството привлича много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избегне наказание. Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци. Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма. Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине. Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко – на слуга да властва над князе. Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки. Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук. Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА.