Марко 6:30-52
Марко 6:30-52 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. И отидоха с лодката на уединено място насаме. А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. И всички ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Марко 6:30-52 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат. И отидоха с лодка на уединено място насаме. Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него. И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща. А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат.“ А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. И насядаха на групи по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. И всички ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души. И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.
Марко 6:30-52 Верен (VBG)
И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат. И отидоха с кораба на уединено място насаме. А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха в редици – по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките. И всичките ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството. И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте! И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си, защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Марко 6:30-52 Ревизиран (BG1940)
И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили. И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат. И отидоха с ладията на уединено място на саме. А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно; разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби. И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева. И те насядаха на редици, по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките. И всички ядоха и се наситиха. И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите. А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си. Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
