Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.
И отидоха с лодка на уединено място насаме. Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.
И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.
А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат.“ А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. И насядаха на групи по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. И всички ядоха и се наситиха. И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.