И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.
И отидоха с лодката на уединено място насаме.
А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.
Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
И те насядаха на редици – по сто и по петдесет.
След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.
И всички ядоха и се наситиха.
И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.
След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.