Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Лука 23:39-56

Лука 23:39-56 Ревизиран (BG1940)

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен. А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, - той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган. И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Лука 23:39-56 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът.

Лука 23:39-56 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час. Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата. Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се. А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея. Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив, и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите. Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус. И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган. Този ден беше петък и настъпваше събота. След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му. Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.

Лука 23:39-56 Верен (VBG)

И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час9, когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство, отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Лука 23:39-56 Ревизиран (BG1940)

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен. А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, - той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло. И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган. И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше. И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.