И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!
А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?
А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.
А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.
И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.
И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен.
А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.
А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство.
Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.
И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган.
И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.
А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът.