И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час9, когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство, отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган. Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше. А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.