Лука 2:1-40
Лука 2:1-40 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. И когато бяха там, дойде време да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано. След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата. Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа (както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“ ) и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник. И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога: Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. Защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си и сега вдовица на около осемдесет и четири години) , не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Йерусалим. И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.
Лука 2:1-40 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний. Затова всички се отправяха да се записват в своя град. Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете. Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди. И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ. По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“ И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите: „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“ Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец. Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите. А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях. И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано. Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си. А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен. По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, взе Го на ръце, прослави Бога и каза: „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; защото очите ми видяха спасението, което Ти си приготвил пред всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“ А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“ Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим. Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
Лука 2:1-40 Верен (VBG)
А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят. Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид, и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна. И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди. И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях. А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ. Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше: Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение! Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано. И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата. А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа, и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него. На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи; светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори. Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим. И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
Лука 2:1-40 Ревизиран (BG1940)
А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите. И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце. И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха. А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си. И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано. И като се навършиха осем дни <и трябваше> да обрежат <Детенцето>, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата. Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа, (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"), и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета". И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен. И по <внушението> на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението, Което си приготвил пред всички люде; Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил. А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това <детенце> е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори; да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си, и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, <дето> нощем и денем служеше <Богу> в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим. И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.