Лука 2:1-40

През онези дни излезе заповед от император Август – да се извърши преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний. Затова всички се отправяха да се записват в своя град. Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете. Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди. И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ. По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“ И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите: „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“ Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“ Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите. И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец. Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите. А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях. И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано. Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си. А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен. По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, взе Го на ръце, прослави Бога и каза: „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; защото очите ми видяха спасението, което Ти си приготвил пред всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“ А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“ Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим. Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.