А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя.
Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.
И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид),
за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
И когато бяха там, дойде време да роди.
И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.
И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много.
Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:
Слава на Бога във висините.
И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.
И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.
И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.
И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.
А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.
И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.
След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.
Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа
(както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“ )
и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.
И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него.
На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник.
И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона,
той Го взе на ръцете си и благослови Бога:
Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума.
Защото очите ми видяха спасението,
което си приготвил пред лицето на всички народи,
светлина, която да просвещава народите,
и слава на Твоя народ Израил.
А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.
Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си
и сега вдовица на около осемдесет и четири години) , не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Йерусалим.
И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.
Приложение Библията
Bible App for Kids
