Лука 18:1-17
Лука 18:1-17 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват: В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам, пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания. И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
Лука 18:1-17 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше. В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“ Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам, понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“ Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия! А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем? Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“ На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар, постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“ А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“ Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха. Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство. Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“
Лука 18:1-17 Верен (VBG)
Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
Лука 18:1-17 Ревизиран (BG1940)
Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки: В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята? И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги. Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.
