Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе. В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми! Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам, пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване. И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят. Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен. Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха. Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.