Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват:
В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.
В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,
пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания.
И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.
Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.
Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха.
Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.