Лука 1:1-56

Споделяне

Лука 1:1-56 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст. И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома. А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват. А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам? И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна. Защото за Бога няма нищо невъзможно. И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея. През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдейски град, и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета. И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа. И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Лука 1:1-56 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал. По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“ А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“ Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“ А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея. Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“ А Мария рече: „Душата ми величае Господа и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител, задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото Всесилният стори за мене велико нещо; името Му е свято и Неговата милост е от род в род за всички, които с боязън Го почитат. Той вдигна силната Си ръка, разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си, свали властници от престола и въздигна унизени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; взе под закрила Израил, Своя слуга, като си спомни милостта, която бе обещал на нашите прадеди – на Авраам и потомците му за вечни времена.“ И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.

Лука 1:1-56 Верен (VBG)

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд, според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън. И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар. А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх. Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба. И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог. Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ. А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма. А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома. А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят. А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария. И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените). А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът ѝ каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж? И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син. Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец. Защото за Бога няма нищо невъзможно.1 А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея. През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета. А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми. И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното є от Господа. И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име. И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят. Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни. Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост, както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века. И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Лука 1:1-56 Ревизиран (BG1940)

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред, по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади. И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън. И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан. <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно. И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням. И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си. А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше: Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят. А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените. А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо. И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея. През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град, и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тая <чест>, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа. И Мария каза: - Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име. И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят. Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века. А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.