Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития, както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото, затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле, за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.
По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ – Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа. Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.
Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади. А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето. Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник. Като го видя, Захария се смути и страх го обзе. Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му. Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си; и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог; и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“ Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“ Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“
А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма. Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням. След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше: „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“
Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария. Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав. Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога; и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид, и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“
А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“ Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене. Защото за Бога няма нищо невъзможно.“ Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.
Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея. Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух. И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми дойде тази чест – да ме посети майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми. И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“
А Мария рече:
„Душата ми величае Господа
и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,
задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото
Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято
и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.
Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,
свали властници от престола
и въздигна унизени;
гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;
взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,
която бе обещал на нашите прадеди –
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.
Приложение Библията
Bible App for Kids
