Лука 1:1-56

Лука 1:1-56 VBG

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд, според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън. И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар. А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх. Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба. И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог. Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ. А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма. А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома. А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят. А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария. И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените). А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът ѝ каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край. А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж? И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син. Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец. Защото за Бога няма нищо невъзможно.1 А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея. През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета. А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух, и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ? Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми. И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното є от Господа. И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име. И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят. Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни. Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост, както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века. И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Прочетете Лука 1