Битие 8:1-14
Битие 8:1-14 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха. Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала. След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Битие 8:1-14 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват. И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана. А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат. И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини. Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил, и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята. Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята. Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега. След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега. Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята. Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече. В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала. И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала.
Битие 8:1-14 Верен (VBG)
Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.
Битие 8:1-14 Ревизиран (BG1940)
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята. Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала. А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.