Битие 8:1-14

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха. Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала. След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.