Битие 8:1-14

Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.