Деяния 27:21-44
Деяния 27:21-44 Ревизиран (BG1940)
А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша. И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега. Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне. И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите. Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>. А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине. И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде. От това всички се ободриха, та ядоха и те. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето. И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно. И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега. Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>. И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.
Деяния 27:21-44 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне. И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа, Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите. Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето. А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо. Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. От това всички се ободриха и ядоха и те. А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно. И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега. Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга. Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Деяния 27:21-44 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“ Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“ Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море, към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето. Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. Тогава всички се успокоиха и също ядоха. А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът. Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.
Деяния 27:21-44 Верен (VBG)
А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза: Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб. Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне. А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа, Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите. Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне. А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде. Тогава всички се ободриха и също ядоха. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно. И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега. Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга. Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Деяния 27:21-44 Ревизиран (BG1940)
А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но <само> корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото <море>, около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша. И като измериха дълбочината, намериха, <че е> двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, <че е> петнадесет разтега. Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне. И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата, Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите. Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи <от морето>. А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. Затуй ви моля да похапнете, защото това ще <помогне> за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине. И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде. От това всички се ободриха, та ядоха и те. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето. И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с <песъчлив> бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно. И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега. Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора <на вълните>. И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга. Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, и останалите <да се спасяват>, кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.