А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
От това всички се ободриха и ядоха и те.
А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Приложение Библията
Bible App for Kids
