Деяния 27:21-44

А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети. Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът; защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза: Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб. Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша. И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега. И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне. А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа, Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите. Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне. А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо. Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне. И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде. Тогава всички се ободриха и също ядоха. И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно. И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега. Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга. Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо, а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.