2 Коринтяни 3:7-18
2 Коринтяни 3:7-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.) Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното. И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се сваля само чрез Христос. А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето. А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.
2 Коринтяни 3:7-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А щом като служението на Мойсеевия закон, издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно, как няма да е още по-бляскаво служението на духа? Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава. При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко. Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното. Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост, а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно. Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос. И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца. Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля. А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата. Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.
2 Коринтяни 3:7-18 Верен (VBG)
Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше, как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда. Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното! И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос. Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва. А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.
2 Коринтяни 3:7-18 Ревизиран (BG1940)
Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава? Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда). Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното. И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода, А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.