2 Коринтяни 3:7-18

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше, как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда. Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното! И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос. Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва. А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.