2 Коринтяни 3:7-18

Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава? Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. (И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.) Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното. И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се сваля само чрез Христос. А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето. А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.