2 Коринтяни 2:1-11
2 Коринтяни 2:1-11 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб. Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен? И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас. Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас. За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него. Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко. А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос, да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
2 Коринтяни 2:1-11 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас. Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам? Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви. Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас. Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас. На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас; дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка. Затова ви моля да се отнесете към него с любов. Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко. А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос, за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.
2 Коринтяни 2:1-11 Верен (VBG)
Но в себе си реших това: да не идвам при вас пак със скръб. Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен? И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като съм сигурен във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас. Защото с голяма скръб и свито сърце ви писах с много сълзи – не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която аз имам особено към вас. Но ако някой е причинил скръб, не е наскърбил мен, а донякъде – да не кажа прекалено много – всички вас. За такъв един е достатъчно това наказание, което му е било наложено от мнозинството; така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв един да бъде погълнат от прекомерната скръб. Затова ви умолявам да го уверите в любовта си към него. Понеже затова и писах – за да позная от опит дали сте послушни във всичко. А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако и аз съм простил нещо, простил съм го заради вас пред лицето на Христос, да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.
2 Коринтяни 2:1-11 Ревизиран (BG1940)
Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб. Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене? И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви. Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас. Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного). За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;> така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него. Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко. А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.