2 Коринтяни 2:1-11

Обаче това реших, заради себе си да не идвам при вас пак със скръб. Защото ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мен, ако не този, който е бил наскърбен от мен? И това писах нарочно, да не би когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви. Защото с голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която храня особено към вас. Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мен, а донякъде (да не кажа премного) всички вас. За такъв един е достатъчно наказанието, което му е било наложено от повечето от вас; така че вече е по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от прекомерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него. Понеже затова и писах, за да ви изпитам дали сте послушни във всичко. А на когото вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христос, да не би Сатана да използва случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.