2 Коринтяни 2:1-11

Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб. Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене? И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е <радост> на всички ви. Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас. Но ако някой <ме> е наскърбил, не е наскърбил <само> мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного). За такъв един доста е наказанието, което му е било <наложено> от повечето <от вас;> така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта <си> към него. Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко. А комуто вие прощавате нещо, <прощавам> и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа, да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.